конфискация на незаконно придобити активи

Oсобености, в светлината на заключение на Генералния адвокат на ЕС от 24.03.2021г.

Във връзка с преюдициално запитване от Апелативен съд – гр. Варна бе изготвено заключение от генералния адвокат на ЕС по следните 3 въпроса:
Приложими ли са Директива 2014/42 на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, и Хартата на основните права на ЕС, когато става въпрос за престъпление като държане на наркотични вещества с цел разпространение, въпреки че всички елементи от състава на това престъпление са ограничени в една-единствена държава членка?
Гореспоменатите източници от първичното и вторичното право на ЕС следва да намерят приложение, при условие, че става въпрос за някое от изброените престъпления: тероризъм, трафик на хора и сексуална експлоатация на жени и деца, незаконен трафик на наркотици, незаконен трафик на оръжия, изпиране на пари, корупция, фалшифициране на платежни средства, компютърна престъпност и организирана престъпност. Ако случаят попада в някоя от изброените хипотези, актовете ще са релевантни, дори и всички елементи от състава на престъплението да са ограничени в една-единствена държава-членка.
Отнемането задължително ли предполага икономическата изгода да произтича от престъплението, за което е осъдено лицето, или това отнемане може да се отнася за икономическа изгода, която произтича от престъпление, за което лицето не е осъдено?
Конфискацията не предполага задължително икономическата изгода да произтича от престъплението, за което е осъдено лицето, а може да се отнася за имущество, за което съдът е убеден, въз основа на обстоятелствата по делото, че е придобито чрез друго престъпно поведение, при условие че престъплението, за което лицето е признато за виновно, включва най-малко следното:

▪ Активна и пасивна корупция в частния сектор или с участието на длъжностни лица на институциите на ЕС, или на държавите-членки;
▪ Престъпления, свързани с участието в престъпна организация, най-малкото в случаите, когато престъплението е довело до икономическа полза;
▪ Склоняването или наемането на дете за участие в порнографски представления или извличането на печалба, или експлоатирането по друг начин на дете с такава цел;
▪ Незаконна намеса в система и незаконна намеса в данни, когато значителен брой информационни системи са засегнати посредством използването на инструмент, проектиран или адаптиран главно за тази цел; умишленото производство, продажба, набавяне за употреба, внос, разпространяване или друга форма на предоставяне на инструменти за извършване на престъпления, поне в случаите, които не се считат за маловажни;
▪ Престъпление, което се наказва в съответствие с приложимия инструмент, предвиден в Директивата, или в случай, че въпросният инструмент не предвижда праг на наказанието в съответствие с приложимото национално право, с лишаване от свобода с максимален срок от не по-малко от четири години;

Нарушено ли е правото на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес на едно лице, когато националната правна уредба позволява отнемане в полза на държавата на негово имущество, при все че това трето лице е различно от извършителя на престъплението и при положение че същото дори няма възможност да се конституира като страна в производството за конфискация?
Правото на третото лице, чието имущество следва да бъде отнето, не е нарушено, въпреки че то не може да се конституира като страна в производството, когато то разполага с вътрешноправно средство за защита пред съд, което му дава възможност да си възстанови конфискуваното имущество, при условие че процесуалните норми, свързани с това правно средство за защита, не правят прекомерно трудно упражняването на правото му на собственост.

Със заключението на Генералния адвокат на ЕС от 24.03.2021г. се дадоха значими отговори на важни въпроси, свързани с конфискацията в Република България. Апелативен съд – гр. Варна постави няколко въпроса, свързани с тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (Директивата), които са от значение за постановяване на решение по правен спор пред същата юрисдикция. Очаква се Съдът на Европейския съюз в Люксембург да вземе предвид направените изводи от Генералния адвокат, както и да ги надгради в своето решение.

Какво практическо значение имат направените дотук изводи:

Приложимост на Директивата:
Директива 2014/42/ЕС следва да се приеме, като приложим правен източник в хипотези, в които всички елементи от състава на едно престъпление са ограничени в една-единствена държава-членка. Съответно, се оборва становището на запитващата юрисдикция, че трансграничното положение задължително трябва да бъде налице, за да се приложи гореспоменатия акт от вторичното право на ЕС. С други думи – ако едно лице извърши престъпление в една държава-членка, правните последици от неправомерното деяние настъпят в същата държава, то се прилага Директивата, независимо от наличието на тези факти. Именно това е и целта на европейския законодател.
Отношение на отнеманото имущество към престъпленията, за които лицето не е осъждано:
Директивата урежда 3 вида конфискация – обикновена, разширена конфискация на допълнително имущество и конфискация на имущество, прехвърлено от заподозряното лице или от обвиняемия на трети лица. В становището на Генералния адвокат се засяга най-вече вторият вид конфискация, като се прави извод, че когато е целесъобразно, осъдителната присъда може да бъде последвана от конфискация не само на имуществото, свързано с конкретно престъпление, но и на друго имущество, за което съдът постанови, че представлява облага от други престъпления.

Защита при конфискация на имуществото на лице, различно от извършителя на престъплението:
Член 47 от Хартата на Основните права на ЕС (Хартата) предвижда право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес на всяко лице. В тази връзка се поставя въпросът дали ако едно лице не може да се конституира като страна в производството, всъщност разполага с правната възможност да защити това свое право. В своето становище генералният адвокат отчита, че същото право е възприето и в Директивата, по-конкретно нейният член 8, параграф 1. Прави се извод, че е необходимо

да се провери съответствието на националната правна уредба с правото на ефективни правни средства за защита, като такъв извод може да се направи само след обща преценка на националния правен ред. От изложението на генералния адвокат става ясно, че е налице достатъчно съответствие между Хартата, Директивата и българския правен порядък, въпреки че третото лице няма право да се конституира като страна в производството за конфискация. Аргумент за това е възможността за защита на своето право чрез друго вътрешноправно средство, в конкретния случай такова се явява ревандикационният иск по чл. 108 от Закона за собствеността.

Toва резюме на заключението на генералния адвокат на ЕС е с актуалност към 08.04.2021 г. и не представлява правен съвет или изчерпателен преглед на всички направени изводи.

Published on Apr 08, 2021

Filled under News